.: One sad but real story :.

by **.Kary.** Съб Мар 08, 2014 7:06 pm

.: Кари Стийвансън :: Кар, Кари, Кейси :: 17 :: Обикновено човече :: FC- Jessica Green :.

Усетих грубата му ръка да гали тялото ми, а очите му ме изпиваха с нетърпение. Усетих дъхът му върху кожата си, а секунди след това усетих устните му върху кожата си и потреперих. Как стигнах до тук? Спомням си, че бях малко, добро и сладко момиченце. Имах си семейство. Майка, която ме обича с цялото си сърце. Баща, който би направил всичко за мен. Близначка с която се приемахме като една. Довършвахме си изреченията си, мислехме еднакво и понякога сякаш усещахме чувствата на другата. Малко братче за което се грижихме всички заедно. Едно перфектно семейство. Но хубавите неща са временни. Една вечер някакъв тип влезе в къщата ни и изби всички тях. Изгубих ги. Спомням си страхът който се бе загнездил в мен. Бях успяла да се шмугна под леглото си преди клането да започне. Не бяхме богати и нямахме много пари. Спяхме в една стая. Първо се чу изстрел и писъците на майка ми. Братчето ми се разрева, а близначка ми пищеше и плачеше едно временно. Последваха молбите на майка ми за милост, но секунди по-късно се чу и втори изстрел. Поредния писък от страна на сестра ми и още по-разстроеното ридание на брат ми. Поне тях да бе пощадил. Бях запушила устата си, защото точно пред мен бе паднал трупа на майка ми и имах чувството, че щях да изпищя от ужас. Очите й гледаха право в мен. Не дишаше и все пак гледаше към мен. След малко заглъхна плачът на братчето ми и знаех, че е останала само сестра ми. Притворих очи и единственото, което чувах бе хленченето й. Знаех, че нямаше да я подмине. Скоро и тя щеше да замлъкне, а аз нямаше какво да направя. Исках да го спра. Усещах страха на сестра си толкова силно сякаш е мой. Прехапах устните си толкова силно, че усетих вкуса на кръвта си да се разлива в устата ми. Чаках изстрела с надеждата, че ще й се размине, но не. Писъка й бе заглушен от изстрела. Чух стъпките му да се отдалечават и след като вратата се затвори се проснах под леглото си. Не след дълго дойде полицията. Отведоха ме в сиропиталище и това бе края на щастливият ми живот.
Ръцете му се плъзнаха надолу по тялото ми и грубо ме притисна към себе си. Бях свикнала да не му се противопоставям. Все пак той ме бе измъкнал от домът за деца. Първоначално го приемах като моят спасител. Мъж, който загубил жена си, която обичал безкрайно много и искал да си има щастливо семейство. Такова каквото аз имах. Мил и добър. След това разбрах, че вече не ме чака нищо добро. Бях свикнала на побоя, който ми нанасяше когато нещо не му изнасяше. Бях малка, но на него това не му правеше впечатление. Не след дълго бе почнал да ме изнасилва. Всеки път когато му противоречах за каквото и да било той доказваше правотата си чрез сила. Имах няколко белега на китката си от опитите му да пререже вените ми. Имах един на гърба когато ме замери с нож. За мой голям късмет пропусна и единственото, което получих бе само дълбока драскотина. Нищо сериозно, но достатъчно за голям белег простиращ се по дължина на гърба ми.
- По-бързо се връщай, защото нямам търпени за теб. - прошепна в ухото ми той и ме пусна да се измъкна от захвата му. Кимнах покорно и излязох. Искаше ми се да не се връщам, но вече бях пробвала. Само щях да си изпрося още някой белег или дори по-лошо - щях да го ядосам до толкова, че да ме убие.

by **Christian Shu** Съб Мар 08, 2014 7:11 pm

Ой, горкото детенце. Чак ме разплака.
Одобрена си <3!

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31

.: One sad but real story :.

.: One sad but real story :.

Re: .: One sad but real story :.