Готови герои

Тук пускайте готови герои, ако искате, за някой който не може да си направи поради лични причини. Бланките са същите.

Име: Майкъл Шинода за пред смъртните/Жокера
Прякор: Майки, Майкоу, Мак, Майк, Мик, Мок, Моклук, Мики Маус, Микстър(и произодни), Шинода
Години:Безброй/32
Крило: Тримата
Характер: Ужасяващо добродушен, много умен и прекалено твърдоглав. Шинода е странен, малко или много. 
Много ли знаеш? Ха! Не мисля така.”
Той мрази да му противоречат. Винаги може да те затапи с някое изречение. Има много, много, много остър език. Бързо му щрака мозъка, много добре анализира всеки свой противник-слабости, силни страни...
Ще ме лъжеш?!? Помисли пак!”
Майк мрази лъжата. Засича я като с детектор. Помисли добре преди да сеопиташ да го излъжеш. Няма да проработи. Прекалено е умен. Има голяма мания към компютри и книги. Обича малки деца, но МРАЗИ кучета.
История: (свободно съчинение, но моля да имате на предвид, че е Жокера)
Допълнително:
-обича да чете, и да пише(предимно песни)
-свири на китара
-държи се като идиот, когато е с братята си
-страхува се да не бъде наранен, затова се пази да не се влюбва
-има омагьосани скилети(вид монети), чрез който, като играе ези-тура решава кой да умре
Снимка+Лик:
Mike Shinoda

Име: Сайлъс Грийн за пред смъртните/Съдията
Прякор: Сай
Години:Безброй/27
Крило: Тримата
Характер:Сайлъс е познат на повечето с определението "кучи син". И да, донякъде това е вярно, все пак във всеки слух се крие малка истина - той поставя себе си пред всичко, манипулира хората както иска и после няма ни малко съжаление за това. Но защо никой не го разбира?!? Толкова ли е грубо да избереш себе си пред останалите?!? Къде отиде чувството за съхранение?!
Но има и една малка истина, че му пука. Нелепа за някой като него, но все пак там. Ако някой пострада, той няма да остане безучастен. Ще помогне и ще се извини, ако е причинителят. Но в обратният случай - човекът да е само на крачка от пропастта - той няма да си мръдне и пръста. Не е от типа "Чакай, ще ти помогна! Добре ли си? Боже, какво ще правим сега?!?". Не! Той е твърд, когато се налага, много несигурен /не се случва често/ романтичен, и малкото хора, които уважава, са сигурни, че никой няма да припари до тях. Сай ще ги очисти за нула БРОЙКИ!
История: (свободно съчинение, но моля да имате на предвид, че е Съдията)
Допълнително:
-обърнал е резбата хД
-има слабост към костюмите с вратовръзки
-пуши и пие
Снимка+Лик:
Cillian Murphy

*Nikolai Feltsher/Solembum*345*20 yrs**Elva's guardian*fc:Freddie Highmore*


Момчето тичаше по неравната пътека. Спъваше се, падаше, ставаше. Гонеха го ловци. Отново. Той беше последния оцелял.
Когато най-накрая успя да им се изплъзне, седна на един камък, и извади малко тефтерче и писалка. Започвайки да пише своите преживявания. Защото тефтера не беше тефтер. Беше дневник.
***
Откъси от дневника на Солембум:
"23 Юни
Стоя на покрива.
Да започнем отначало.
Името ми е Николай Фелтшър и съм 345.
Брат ми...мъртъв е. Аз го убих.. Опитвам се да си спомня как звучи гласът му. Мисля че беше леко дрезгав, но мелодичен. Липсва ми. Искам да ме гушне, да ми каже че всичко ще е наред-точно както го направи, когато се скрихме в килера като малки за да не ни намерят ловците. Брат ми беше с пет години по-голям от мен."
***
"07 Септември
Помощ. Помощ! ПОМОЩ!!!
Кой съм аз?!!
Страх ме е. Буйствам, дера и хапя наред, постоянно спя. Сънувам кошмари.
Имам нужда от някой.
Майка ми се омъжила за баща ми след като първата му жена починала. Казват, че татко го е преживял много тежко.
Когато бях на четири, ни нападнаха ловци и убиха мама. Бате не обичаше да говори за това. Помня, че двамата се набутахме в килера и аз се сгуших в него. Миришеше на лимони. Те не ни намериха.
След нападението, тате започна да губи ума си. Точно като мен и него."
***
"30 Ноември
Вече избягах. Свободен съм. Отивам на гроба на тате. Те го убиха със свръхдоза лекарства. Отдавам му почит. Да загубиш двете жени, които си обичал и да не полудееш е трудно, и въпреки че баща ми не се беше справил, поне се бе опитал. Беше гледал мен и брат ми поне месец, преди да изкуфее.
Стигам до старата ни къща. Тя е изгоряла до основи. Вземам една сребърна хурка-само това е останало от комплекта на мама за предене.
Вече нищо не ме задържа тук. Тръгвам си.
ТРЪГВАМ СИИИИ!"
***
"6 Януари
Не разбирам защо продължавам да пиша този дневник. Вероятно не искам повече да се чувствам сам. Е, няма такъв вариант-аз съм вълк единак. Казват, че за млад мъж на почти 20 е лоша да е толкова самотен. При мен не факта че аз съм необщителен е проблема-славата ми на убиец се носи и още като кажа името си, хората се дърпат като опарени.
Не съм зъл, не съм и гадняр. И определено не бях луд---или може би съм?
Не знам. Страхувам се, че ако някой не реши да ме разбере, ще си умра сам-самичък, заобграден от фигурките, които дялкам за развлечение. Другото, което обичам да правя е да сглобявам разни машинки и механизми-така си направих часовник. Часовникът може да се използва като компас по някакъв начин, който знам от дядо си, но вече не помня в детайли.
Гледам белезите по китката си-безуспешни опити да прекратя живота си. След като постоянно нещо ме спира да се самоубия и ако светът е някаква огромна машина, в която всички хора са важни части, няма как тогава аз да съм резервна. Не съм посягал на живота си от седмица и по моите стандарти това си е цяло постижение.
Ще спра да пиша този дневник. Ще спра да се самообвинявам за всичко.
Аз съм си аз. И не съм луд-аз съм специален.



***
-Кой си ти?-изведнъж глас накара младежа да се стресне. Той вдигна глава и видя едно момиче.
Беше с червена коса, и искрящи кехлибарени очи.
-Аз съм Елисиевет.-усмихна се тя и му подаде ръка.-Пророк съм.
Той стрелна поглед към лявата си ръка, която бе скрита в ръкавица, поради простата причина, че беше метална. След това погледна отново Елисиевет и подаде същата тази лява ръка.
-Аз съм Солембум и съм 345.